МАГАРЕШКО МЛЯКО ОТ СОБСТВЕН ПРОИЗВОДИТЕЛ В С.СЕЛИМИНОВО! РАЗПОЛАГАМЕ СЪС СОБСТВЕНА ФЕРМА С НАД 300 ЖИВОТНИ ГЛЕДАНИ НА СВОБОДА!

Здравето е резултат от много взаимносвързани фактори, някои от които зависят от нас, а други не. Един от факторите, които със сигурност можем да контролираме, се явява най-ефективната и достъпна профилактика, с която разполагаме, а именно храната.
От най-древни времена млякото и млечните продукти са незаменима храна за хората. Те са особено ценни за децата, но всъщност могат да се считат като универсални храни за всички възрастови и професионални групи от населението, при състояние на здраве и на болест. Биологичната стойност на млякото може да бъде оценена по простия факт, че то осигурява на новороденото всички необходими хранителни съставки за неговата интензивна обмяна, растеж и развитие, без да се приема каквато и да било друга храна.
За човечеството кравето мляко представлява най-често използваната храна за новороденото, но също така и първия алерген в живота им (Mariani, 2008).
Европейската академия по алергии и клинична имунология отличава алергия от нетолерантност (Sampson, 2004) . Алергия е неблагоприятна реакция към храна с участието на имунната система, а непоносимост е неблагоприятна реакция към храна, която не включва имунната система и показва различни симптоми. Нежелани реакции към краве мляко са открити при 2% от бебетата по време на първата година от живота: 30% от случаите са през първия месец, 60% преди третата и 96% до дванадесетата година (Stintzing and Zetterstrom, 1979; Bock, 1987).
Алтернативен заместител на човешкото и краве мляко може да бъде мляко от различни животни като кози, овце, биволи, камили, кобили и магарици. Магарето (Equus asinus) е член на семейството на коня и негов родоначалник е малко сиво магаре от Северна Африка (Equus africanus) опитомено преди около 4000 BC на брега на Средиземно море. Най-често срещаната роля на магарето е за транспорт, като то все още продължава да бъде важно животно в по-бедните региони на света.
Магарешкото мляко е мляко, което е богато на витамини и съдържа важни мастни киселини и протеин, много близки до майчиното мляко. Поради тази причина, то може да бъде препоръчано за храна в случай на алергия към кравето, овчето или соевото мляко (Tesse et al., 2009). Магарешкото мляко е с ниско съдържание на сухо вещество (8-10%), протеин (1,5-1,8%) и високо на лактоза (6-7%). Протеините се характеризират с ниско ниво на казеин (47,3%) и висока концентрация на някои незаменими аминокиселини като валин и лизин (Taha and Kielwein, 1990; Салакиду и кол., 2009). Суроватъчните белтъчини в млякото са около 36,9%, като само β-лактоглобулина заема около 30% (Salimei et al., 2004).
Високото съдържание на лактоза в магарешкото мляко е сходно с това в майчиното мляко, което има важна роля, тъй като тя стимулира интестиналната абсорбция на калций чрез положителното влияние върху костната минерализация и по този начин стимулира правилното развитие на нервната система през първите няколко месеца от развитието на детето (Taha and Kielwein, 1990).
Нивото на мазнините в магарешко мляко варира от 0,28% (Chiavari et al., 2005) до 1.82% (Oftedal and Jennes, 1988). Липидната фракция на млякото съдържа високи нива на есенциални мастни киселини. Препоръчително е, тези есенциални мастни киселини да се приемат при всекидневното хранене на човека чрез консумацията на определени храни или под формата на хранителни добавки (Guo et al., 2007). Тези мастни киселини притежават значими лечебни свойства, тъй като те допринасят за развитието на мозъка и ретината. Магарешкото мляко е богато на дълговерижни полиненаситени мастни киселини, които преобладават и в майчиното мляко (52-54%), с висок процент на линолова киселина, която има имуностимулиращи и понижаващи холестерола свойства (Taha and Kielwein, 1990)
Омега 3 мастните киселини, съдържащи се в магарешкото мляко играят важна роля по отношение превенцията на сърдечно съдовите заболявания, тъй като те помагат срещу тромбоза и могат да предотвратят нарушението на сърдечния ритъм.
Минералният състав е много близък до този на човешкото мляко с изключение на по-високото ниво на калций и фосфор, но съотношението на Са-Р е подобен(Salimei et al., 2004). В тази връзка освен да се използва за кърмачета, магарешкото мляко може да има множество ефекти върху процеса на остеогенеза, при артериосклерозисна терапия, при рехабилитация на пациенти със сърдечно-съдови заболявания, преждевременно стареене и хипохолестеролемични диети (Chiofalo et al., 2001).
Различни изследвания установяват, че магарешкото мляко има и друго значение освен неговата хранителна стойност. То също така представлява интерес за козметиката (Vincenzetti et al., 2007), защото съдържащите се в него витамини (А, В2, С и Е) имат влияние върху стареенето и регенерацията на кожата (Guo, et al., 2007). Магарешкото мляко има високо съдържание на витамин С, който има антиокислително действие, като по този начин благоприятства „забавянето“ на процеса на стареене и ускорява лечебните механизми на кожата. Витамин Е също е признат като по същество антиокислител, който забавя стареенето на кожата и гарантира стабилността на клетъчните структури (Iacono et al., 1992).
Определено, магарешкото мляко има хранителни свойства, които го правят по-близки до майчиното мляко отколкото друг бозайник. Поради това може да се използва не само като заместител за алергични деца, но също така и като нова диетична храна за хората. Един от най-важните проблеми с предлагането на млякото е свързано с неговата сезонна наличност през годината. Плодородието на женските магарета, е строго свързана с излагане на светлина и периода е ограничен в диапазон от няколко месеца, основно от февруари до юли.
В сравнение с млякото от преживни животни, магарешкото мляко е много по-малко проучено, но в последните години интереса към него се увеличава, от една страна за да отговори на необходимостта от алтернатива на кравето мляко и от друга, за да изясни своите легендарни козметични и терапевтични свойства.

Литература
1. Салакиду, Х., Ж. Симов, Ж. Димитров, К. Йоаниду. 2009. Характеристика на протеините в магарешкото мляко. Хранителна наука, техника, технологии – 2009, 23-24 Октомври, Пловдив, 69-75.
2. Bock SA. 1987. Prospective appraisal of complaints of adverse reactions to foods in children during the first 3 years of life. Paediatrics. 79: 683-688.
3. Chiavari, C., Coloretti, F., Nanni, M., Sorrentino, E., and Grazia, L. 2005. Use of donkey’s milk for a fermented beverage with lactobacilli: Lait, 85, 481–490.
4. Chiofalo B, Salimei E, Chiofalo L. 2001 Ass’s milk: Exploitation of an alimentary resource. Riv. Folium 1 (Suppl. 3): 235–241.
5. Guo, H.Y., Pang, K., Zhang, X.Y., Zhao, L., Chen, S.W., Dong, M.L., Ren, F.Z. 2007. Composition physicochemical properties, distribution, and amino acid profile of donkey milk: Journal of dairy Science, 90:1663-1643.
6. Iacono, G., Carroccio, A., Cavataio, F., Montalto, G., Soresi, M., and Balsamo, V. 1992. Use of donkey’s milk in multiple food allergy: J. Pediatr. Gastroenterol. Nutr. 14:177–181.
7. Mariani P.L, 2008. “Donkey milk nutraceutical characteristics: a biochemical evaluation of nutritious and clinical properties”. Doctorate thesis, University of Camerino.
8. Oftedal, O.T. and Jenness, R. 1988. Interspecies variation in milk composition among horses, zebras and asses (Perissodactyla: Equidate): J. Dairy Res. 55:57–66.
9. Salimei E, Fantuz F, Coppola R, Chiofalo B, Polidori P, Varisco G. 2004. Composition and characteristics of ass’s milk. Animal Research 53: 67–78.
10. Sampson HA. 2004.Update on food allergy. J. Allergy Clin. Immunol. 113: 805-819.
11. Stintzing G, Zetterstrom R. 1979. Cow’s milk allergy, incidence and pathogenetic role of early exposure to cow’s milk formula. Acta Paediatr. Scand. 68: 383-387.
12. Taha, N.M. and Kielwein, G. 1990. Pattern of peptide-bound and free amino acids in camel, buffalo and ass milk: Milchwissenschaft 45:22–25
13. Tesse, R., Claudia, P., Serena, B. and Lucio, A. 2009. Adequacy and tolerance to ass’s milk in An italian cohort of children with cow’s milk allergy: Department of biomedicine of the Developmental age, pediatric unit „s. Maggiore“, University of Bari, Bari, Italy.
14. Vincenzetti, S., Polidori, P., Mariani, P., Cammertoni, N., Fantuz,F., Vita, A. 2007. Donkey’s milk protein fractions characterization: Food Chemistry 106 (2008) 640–649.

Магарешко мляко

1. БДС EN ISO 8968-1:2014 – Мляко и млечни продукти. Определяне съдържанието на азот. Част 1: Принцип на Kjeldahl и изчисляване на суров протеин (ISO 8968-1:2014).
2. БДС EN ISO 1211:2010 – Мляко. Определяне съдържанието на мазнини. Гравиметричен метод. (Референтен метод).
3. БДС 1110:1973 Мляко. Методи за определяне на плътността.
4. 4. БДС 1111:1980 – Мляко и млечни продукти. Определяне на киселинността.